Параклис "Успение Богородично" - Костенец

В местността "Горна църква", отстояща на два километра от Костенския водопад, са открити важни археологически находки. При проучвания на хълма "Горна черква", разположен западно от селото, бяха идентифицирани останки от древна крепост и контурите на раннохристиянска базилика от V-VI век. Според документ от 1882 година, на този хълм е съществувала старинна, вече разрушена църква, наречена "Успение Пресвятия Богородица", както и каменен кръст с изписан годината 1253. Костенската базилика е представлявала внушително култово съоръжение, което по своя архитектурен план се отнася към латинския тип, типичен за времето на Юстиниан. Съществува предположение, че този храм е бил централен за Костенечката епископия, която просъществува до 1666 година, след което нейните земи са включени в Самоковската епархия. Около базиликата е имало здрава крепостна стена, наричана кале. Тази крепост е имала значителна дължина, като източните и южните стени са били овални, а западните и северните – успоредни една на друга. Това укрепление е спряло османското настъпление в района. През 1372 година многобройна османска армия, водена от Гази Балабан, обсадила крепостта на "Горна черква". Отбраната е ръководена от деспота на Костенец, войводата Караоглу Янул, познат още като Янкул Черньо. Според легендите защитниците, снабдени с провизии и вода, се противопоставяли упорито в продължение на дни. Въпреки това битката е загубена, а крепостта е разрушена до основи, чиито следи са видими и до днес. Турците наричали Костенец Гебрен Кюстендже, което означава, че при превземането му загинали много османски войници, дори някой висш военачалник, което породило голяма омраза у завоевателите към местните жители. В някои османски документи селището се споменава и като Кяфир Кюстендже, в превод Безверен Костенец. През 1997 година на същото място е изграден нов параклис с костница, посветен на загиналите тук българи.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви